Тази книга затвърждава вярването ми, че биографии трябва да се четат. На всякакви хора и без никакви предразсъдъци. Защото всяка една автобиография е цяла вселена от изживявания, емоции, опит. Така и тази. Хубавото в нея е, че Емил Конрад я пише във възраст, в която хем вече има житейски опит и нещата, които говори звучат достоверно, хем не звучи патронизиращо. Като стигне човек до финала по-скоро иска да му намигане и да каже: "Абе не е баш автобиография, а изповед и разсъждения, но както искаш, така я наричай. Това не я лишава от най-големия ѝ плюс - че е много лична, истинска и откровена!"

Ох, чеденце, много ме боли от финала на книгата ти. Съчинението е хубаво и направо трогателно. Питам се като съм с 40 години по-възрастна дали съм ти леля или повече баба. Много разбирам твоето състояние. Имала съм такова. Всичко беше с главата надолу и не знаех кое е вярно. Разочарована от всичко се затвирих вкъщи и започнах да си рисивам. На мен това ми помогна. После си намерих другарче. Всички казаха, че не ставаме за семейство, че съм неуравновесена, че не знам какво искам, но вече 42 години се разбираме някак. Всичко в кногата ти е вярно и точно. Прави каквото ти се прави и гледай да си сред природата! Много ти де възхищавам нищо, че съм баба ти. Чела съм и друга твоя книжка. Напредвай! Ще стане! Успех!

Книгата е интересно написана, но някак си много неща липсваха, бяха непълни или повърхностни. Не можах да се докосна до авторът, както при други биографии. Иначе поздравления за смелостта да напишеш такава книга!

Малко ми е смешно толкова млад човек така да говори за себе си, все едно е живял векове и видял всичко. Но е приятно написана, приятно прочетена, с удоволствие я изслушах, макар и честно казано да не знаех кое е това момче като започвах книгата.

Нищо не губите като я изслушате. 90% от написаното и разказаното се доближава мнго до мен. Това е една от малкото книги на ютубъри която си струва да се чуе или прочете.

Интересна книга! Като млад човек на 20години разбирам Емил и това как се чувства. Давам 4 звезди, защо мисля, че книгата трябваше да бъде по-дълга, особено 10 глава.

Много незрялост и неосъзнатост споделена с младите хора!

Много ми хареса, интересно разказана биография, която не е точно биография но е много увлекателна. Също се впечатлих, че сам разказва биографията си, за това се изискват много умения и търпение. Благодаря за добавянето на книгата, препоръчвам я :)

За съжаление, книгата не ми даде нищо, не ме научи на нищо. Чух размислите на един симпатичен млад човек, изцяло вглъбен в собствените си проблеми, който може да си позволи с дни да не прави нищо заради депресията си. Аз, като човек, преминал през депресия с паник атаки, продължила с години, не можех да си позволя да не правя нищо с дни, защото трябваше всеки ден да се явявам на работата си от "9 до 18.00". И не, мило момче, работата не винаги започва в 9, а доста по-рано и твърде често приключва не в 18.00, а доста по-късно. И началниците ни не се интересуват от личните ни болки, от това, че сутрин се събуждаме със сълзи, главоболие, безкрайна тъга световъртеж, апатия и вечер не можем да заспим поради същите причини. Генерализирането, което чух, ме разгневи. Все ми се иска по-често да се влизаме в обувките на другите, което в тази изповед липсва. Мило момче, искрено ти желая да събереш смелост и да потърсиш специализирана помощ за справяне с депресията си. Успех!

Най-скучната книга,която съм слушала.